Държахме къщата за кукли в хола. Дядо я построи през 1998 година. Един от малкото ми спомени от миналия век. Състоеше се от четири кубчета или четири стаи. Дядо боядиса всяка стая в различен цвят. Имаше четири кръстосани прозорчета, на които баба уши пердета. И разбира се - градина. Тази къща се превърна в мой собствен свят. Там не се страхувах. Бях по-смела. Там всичко бе възможно. Когато беше студено мама ми казваше да се облека. Сякаш беше толкова лесно. Облечи се и всичко ще бъде наред. А приятелите ми? Не всички имаха топли дрехи. Не бях предвидила жилетки за всички. Помня как скришно взех изпраните носни кърпи от гардероба на дядо и завих с тях всички кукли. Вече наистина всичко беше наред. И те бяха на топло. Вече можех да спя спокойно.
Живеем във времена, в които изобилието и разнообразието от детски играчки надвишава фантазията на децата. Може би това е и една от причините да ги подценяваме понякога. Куклите са единствените играчки с доказан положителен психологически ефект върху децата. Психолози по цял свят ги използват, за да разберат и излекуват отношенията в семейството. Куклите са огледало на детската душа. Едновременно могат да радват и утешават. Децата трудно изразяват всички емоции, които таят. Често не могат да намерят правилните думи, за да изкажат на глас това, което ги тревожи. Не случайно игрите с кукли са използвани в различен тип терапии. Те успяват да изразят детското възприятие за реалността, която ги заобикаля, изкарват на преден план скритите чувства във всеки един, привидно обикновен, сюжет и дават едни от първите тласъци на детето в неговия социален живот.
Тя може да бъде учител както за него, така и за всеки родител, който копнее да надникне във вътрешния свят на детето си. Играта с кукли предоставя неограничен брой възможности, с които е малко вероятно да се сблъскаме в реалността. Подобно на книга, животът сред куклите предоставя своя вълшебен свят за малки и големи. Свободата да бъдем каквито поискаме изкушава всеки един от нас, без значение от пол, възраст или социална принадлежност. Какво остава за най-малките? Децата могат да бъдат доста смели в това отношение, затова е важно да ги оставим да експериментират на воля. Тези, от тях, които прекарват време в компанията на своите миниатюрни приятели, развиват комуникативни умения доста по-рано от останалите си връстници. Стават по-уверени в общуването с другите и благодарение на многобройните сценарии, които съчиняват, усъвършенстват своята реч и изказ. Чрез подобен тип игри те опознават себе си, своите емоции и се учат как да ги контролират. Започват да осъзнават, че всяко действие носи със себе си последствие. Учат се да бъдат по-внимателни и по-предпазливи в действията и решенията си.
Много често в нетипичните сюжети, облеклото, държанието или дори професията на куклите по време на игра, може да открием бъдещите желания на детето. Нещата, които харесва от ежедневието си и тези, които предпочита да направи по свой собствен начин. Колкото повече възможности има пред себе си едно дете, толкова по-уверено ще е в предпочитанията си, когато порасне. По-често ще знае какво иска, ще има по-ясно изградена цел и по-малко ще се лута в търсене на правилната опция за него.
Всички знаем какво се случва с тях, щом попаднат в ръцете на малчуганите. Рано или късно всички се изгубват под дивана. Но тук е моментът да обърнем внимание на един "дребен" детайл, за който малко хора се замислят. Миниатюрите играят една много важна роля в живота ни. Малките неща са много лесни за манипулиране. Можем да ги подредим толкова лесно, колкото да ги унищожим. Миниатюрите създават илюзия за контрол. Карат ни да се чувстваме по-уверени около тях. Мислим си, че можем да се справим с тях, дори когато всичко в живота ни се разпада. Така действат и при децата. Създават им някакъв вид сигурност и независимост. Реална или не, тя също е от изключително значение за развитието на детето. Освен в изграждането на характера, те отговарят за усъвършенстването на двигателните умения. Боравейки с дребни предмети, детето се учи как само да си помага в ежедневните дейности. Развитието на фината моторика в ранна възраст води и до правилно развитие на говора. Също така децата имат по-добре развита мисъл и памет, а що се отнася до концентрацията - деца с по-добре развита двигателна способност се концентрират по-лесно и умеят да задържат вниманието си по-дълго време върху едно и също нещо.
Според Мария Монтесори тренирането и изострянето на сетивата очевидно спомага за разширяването на полето на възприятия и за предлагането на все по-стабилна основа за интелектуален растеж. Интелектът изгражда своя набор от практически идеи чрез контакта и изследването на околната среда. Обикновено след третата години се включват ролевите игри, които да помогнат на детето да разбере как функционира всичко около него. Общоприетото мнение е, че играта с кукли е предназначена за момичета, но това далеч не е така. Важно е момчетата също да имат достъп до такъв вид играчки. Те помагат на децата да се учат как да се грижат за околните. До сега те са тези, които са били обект на грижи. По време на игра ролите се обръщат. Такъв тип ролева игра е подходяща за семейства, които очакват още едно дете. Чрез играта с куклата, по-големите деца могат да придобият представа за грижите, които ще се полагат за новороденото, да го подготвят за новото му братче/сестриче и да го стимулират да помага, когато настъпи времето. Куклите могат да послужат и за помагало в "час по анатомия". С тяхна помощ, децата научават много по-лесно частите на тялото. Също така - различните видове дрехи, храни и всякакъв вид предмети от бита, и техните наименования. Не на последно място игрите с кукли стимулират детето да бъде по-самостоятелно. При обличането на кукли, то се учи как да връзва връзки, отваря/затваря цип и др. Всички тези умения го карат да се чувства по-сигурно в себе си. Затова независимо от пола на детето, специалисти съветват родителите да осигуряват на децата си достъп до различен тип играчки и да не позволяват на околната среда да повлияе на тяхното решение.
Разгледайте нашата категория Монтесори играчки и материали за играчки, стимулиращи и изострящи сетивата.
Къщата за кукли стоеше в килера. Боята й беше поизтрита на места. Годината беше 2016. Дядо се усмихваше през прозорчетата. Взирах се в стените й. Изплуваха куп емоции. За пръв път осъзнах каква късметлийка съм била. Почувствах се странно при мисълта, че първоначално бях с няколко сантиметра по-висока от къщата, а сега покрива опираше в коленете ми. Щастие, истинско дървено щастие. Дори и сега с прогнили стени беше красива. Представих си рояк от пеперуди, който нахълтва през входа на първия етаж. Крилете им осветяваха мрачния килер. Бяха посипани с безброй спомени.
АВТОР: Пламена Колчакова - от екипа на PLAYSENSE
